На Кресна

За каньонинга, рафтинга и още нещо

http://picasaweb.google.com/monipetkov/KresnaCanyoningAndRafting

Хубаво е човек да се стреми да опитва непознатото. Именно водени от тази максима, верни на приключеския си дух ние се впуснахме в изпълнение на точка 23 от годишните ни планове* Организацията беше направена по телефона, плащането по куриер и от нас оставаше да си изберем уикенд и компания за изпълнението на точка 23. За каньонинга и рафтинга основно значение има водата. Колкото е повече, толкова е повече, както казва един любим герой от детските книжки. С оглед на това нямахме много избор и в края на Май се обадихме във фирмата за да ни имат в предвид.
Рано сутринта в събота се натоварихме на колата заедно с необходимия инвентар от каса бира, вкусна храна и добро настроение поехме към Мишо и Таня, доброволците за поредната щуротия. Да, ама не, както се казва в такива случай. Оказа се, че когато натоварихме колата с багажа и се качихме всички, калниците опряха в 16 цоловите джанти и се наложи да сменим колите. Нищо не плаши, душите наши. Смяната е отработена и след 10 мин сме вече на път. Докато се осъзнаем и сме на сборното място на Кресненски ханчета – база Рай. Както винаги, сме дошли по-рано и докато си пием бирата (дотук нищо ново) наблюдаваме как навалицата от ентусиасти се увеличава. По едно време някой ни попита:
- вие за кво сте?
- каньонинг
- ами ако сте с ваш транспорт, ще следвате ей онази кола
- ами добре
Ами следвахме я. На Кресна се завива на изток, пресича се жп линията и се започва постепенно изкачване към с. Влахи. Добре, че имахме водач. Първоначално пътя е асфалт, но в един момент просто изчезва и неговото място продължава черен път. Не бих го нарекъл черен, а по-скоро жълт. Офроуд, за които го пожелаха. Идеята ни е да спим на палатки между двете мероприятия и докато се движим с колата оглеждаме за равни полянки. Да, ама няма! Единственото по-равно място се намира в центъра на село Влахи точно пред кръчмата до един вековен чинар. Това е така наречения Влахинският чинар, който е обявен за природна забележителност, и е на има-няма 500-600 години. Село Влахи е родното място на Яне Сандански и в миналото е имал повече от 2000 жители, а днес едва ли има и 20-тина. Под каньонинг най-общо се разбира спускане по течението на планинска река с осигурително въже и седалка. Естествено има и водопади, нали те са тортата в черешката. Влахински водопад на Косовска река е мястото където ще практикуваме. Докато се подготви терена за спускането имаме малко време за припичане на слънце и зяпане на хубави гледки. След като всичко е готово, ни събират за инструктаж. Естествено аз ще съм първи. Обличам неопрена и заставам на ръба. Това не ми е първото спускане по въже, но за първи път ще е по водопад. Тръпка има, особено когато попаднеш под струята на водопада. Бяха ни предупредили да не се шашкаме и в никакъв случай да не си вдигаме главата нагоре. Когато попаднеш под ръба, водата, която ти пада върху канчето ти изкарва въздуха и ако не ни бяха подготвили предварително наистина си е шок. Пада на водата е около 35 м и спускането трае няколко минути освен ако не спреш да се любуваш на гледката някъде по-средата. Организацията на фирмата, с която бяхме е перфектна и прави каньонинга достъпен и за абсолютно начинаещи. След като приключвам със спускането си намирам хубаво местенце и се отдавам на заслужена почивка и зяпам следващите доброволци като правя снимки на всички. Всички са доволни от днешния ден.
Офертите за нощувка са няколко: Пред кръчмата под вековния чинар, на каякарската полянка на Струма и при минералните бани до с. Ощава.
След дълги спорове и размисли решаваме да слезем от Влахи и да се качим до тези минерални бани за да видим какво представляват. Избора не можеше и да бъде по-добър. Намерихме си прекрасно място за опъване на палатки точно до едно поточе близо до минералните бани. Хвърляме бирата в потока и събираме дърва за лагерния огън. За десерт има и къпане в минералните бани. Те са със свободен достъп и са малко занемарени, но водата е топла и релакса пълен. Това е едно прекрасно място, което все още не е съсипано, както много други места.
Следващия ден е рафтинга по Струма. Групата се събира отново пред база Рай и сме наистина много, над 50 човека. Раздават ни неопрени, гребла и каски и след 30 минутен задължителен инструктаж ни качват на бусове и поемаме към мястото за пускане на лодките. Разпределят ни в лодки с по 8 човека във всяка и водач. За първи път ми е и се вълнувам какво е усещането. Хубаво беше.

Много е важна функцията на водача на лодката. Той казва кога да се гребе, кога да се почива и направлява посоката. Основните команди са „греби” и „пръскай”. Последната е особено весела.
На някой места където течението е по-слабо може да се скача от лодката и да се плува паралелно с нея. Спасителните жилетки не ти дават възможност да потънеш, а се носиш като шамандура на повърхността. Цялото спускане трае около час и е около 15 км. На едно място трябва да се излезе от реката и изкарваме лодките за да избегнем един опасен участък от реката. Лодките се товарят на платформи, а ние продължаваме пеша. След около 2 км отново ги спускаме на вода и продължаваме. Краят на рафтинга е на каякарската поляна. Доволни сме от преживяното и се заричаме догодина пак да дойдем и да го превърнем в традиция, всеки май месец да идваме на Кресна за по едно спускане.
Естествено завършваме с бира и шкембе на Кресненско ханче.

На хижа Левски

Маршрут: гр. Сопот - х. Добрила - х. Левски -х. Балкански рози - х. Хубавец - гр. Карлово

http://picasaweb.google.com/monipetkov/StaraPlaninaDobrilaLevski

От горната станция на лифта се тръгва по черен път към хижа Добрила. Пътя е ясен и добре маркиран и няма възможност за объркване. В началото има няколко паралелно движещи се пътеки, които се сливат малко по-късно в черния път. Разтоянието до хижа Добрила е около 30-40 мин спокойно ходене. Денивелацията е лека като се откриват прекрасни гледки към Карловското поле. Когато се достигне новостроящата се хижа Добрила ( строи се повече от 20 години ) се търси стълбова маркировка за лятната пътека към хижа Левски. На него има табелки за х. Левски и гр. Карлово. Маркировката е червена, синя и зелена. Червената е за дублиране на основен маршрут по Е-3, който се използва при лошо време за да се избегне билното преминаване на най-сложния участък от билото на Стара Планина, който е през Купена и Кръстците. Зелената е за х. Плевен, а синята за х. Левски. Пътеката е ясна и добре видима като траверсира по южния склон върховете от старопланинското било. В началото пътеката минава през рядка борова гора след което дърветата оредяват и тяхното място заемат алпийски ливади и растителни съобщества от хвойна. На няколко места се пресичат опороени терени. Възможно е да срещнете домашни животни, крави или коне по пътя си, които обикновено се пазят ревниво от овчарски кучета, които ще ви полаят и ако не се опитате да откраднете някое от поверените им животни ще ви оставят на мира когато се отдалечите на прилично разстояние. Прехвърля се първия страничен на билото рид, след който следва голям завой на ляво следващ гънките на релефа. Завоя приключва с леко изкачване при върха на което има разклон, който води директно за Карлово. Пътеката за х. Левски е от лявата страна, като тя навлиза в гъста борова гора и започва постепенно спускане. Малко след излизането от гората се минава покрай каскадно разположена рекичка където може да се налее вода за пиене и да се направи кратка почивка с прекрасна гледка към долината на Стара река. Следвайки пътеката след около 10-на мин се достига до скалист рид от където се открива ясна гледка. Пътеката обаче е на ляво, преди да се излезе на него. Следва продължителен завой следвайки особеностите на релефа докато се излезе на още един страничен рид, на който се пресича пътеката спускаща се от седловината между вр. Левски и вр. Купена идваща от хижа Амбарица за х. Хубавец. Продължава се траверса без да се губи височина докато се излезе на края на рида и се завива отново на пълно ляво. При завоя пътеката се губи за около 50 м, но после пак става явна. След този завой при ясно време се вижда и самата хижа Левски през доста дълго време от траверса. Следвайки релефа по диагонал се достига до млако странично ридче където отъново следва завой на ляво и леко спускане. След около 50 м трябва да се внимава, защото тук има разклон, при който има маркировъчен стълб с табели. Пътеката направо е за х. Плевен и вр. Ботев ( зелена маркировка ), а за хижа Левски се слиза право надолу (синя и червена маркировка). Има маркировка с колчета разположени през около 100 м едно от друго. Те водят до горския пояс където маркировката е отбелязана по дърветата. Пътеката през гората е приятна, добре маркирана и пресича 3 малки рекички по пътя си. Веднага след последната рекичка ще се покаже и хижа Левски. Прехода през гората е около 30-40 мин. Хижа Левски е масивна триетажна сграда с капацитет 70 места в стаи с по 2, 4 и повече легла. Тя е водоснабдена и електрифицирана (агрегат и ВЕЦ). Има баня, но обикновено чакащите винаги са много. Отоплението е с печки на твърдо гориво. Разполага с туристическа кухня, две помещения за столова и лавка. Едното помещение е за пушачи и е с печка на дърва над която може да се сушат дрехи и другото за непушачи с камина и работещ телевизор със сателитна връзка. Обикновено дървата и за двете помещения се събират от самите туристи. Предлага се чай, кафе, бира, вафли шоколади и евентуално храна, особено ако има предварителна заявка. Цените са повече от нормални като се има предвид, че се качват или с конски товари или на гръб. Нощувката излиза около 8 лв. В хижата е чисто и подредено. Спалните са на втория и третия етаж. Преди да се качат по стълбите туристите трябва да си оставят обувките на определеното за целта място и нагоре се качват боси или по джапанки. По този начин се пази чистота в спалните помещения, които са покрити с мокети и черги. Поради това е препоръчително да се носят джапанки. Пред хижата има голяма поляна от която се открива прекрасен изглед към вр. Купена и Костенурката. Санитарните възли са външни и се намират на около 30 м от хижата по добре оформена с плочки пътечка. Стаите се освобождават в 9.00 ч за да може хижарите да ги подготвят и изчистят за следващите туристи.
Хижата има възлово значение за тази част от Стара планина. От нея може да се стигне до:• водопада Карловското пръскало, висок 26 метра – за 15 мин,• хижа “Балкански рози” – за 1.00 ч,• връх Костенурката – за 1.30 ч,• хижа “Хубавец” – за 2.00 ч,• връх Левски – за 2.30 ч,• връх Ботев – за 4.00 ч,• хижа “Добрила” – за 4.00 ч,• хижа “Рай” – за 4.30 ч,• хижа “Амбарица” – за 5.00 ч,• хижа “Плевен” - 5.00 ч,• хижа “Тъжа” (през връх Ботев) – за 7.30 ч.Пътеките са маркирани.
От хижа Левски петеката за Карлово е прекалено ясна, защото се използва доста често. През цялото време пътеката следи долината на Стара река, като на някой места отстои доста високо от речното корито. Много е живописна, особено през лятото, когато почти през целия път в най-големите жеги се движи в сянката на вековните гори на резерват „Стара река”. По пътеката има разположени над 30-на мостчета направени или от дървени трупи или от бетон. На 1 час от хижа Левски е хижа Балкански рози. На мястото на старата хижа се строи нова, като грубия строеж е завършен. Става за нощувка отделна част от хижата, която е на другия бряг на реката. Малка едноетажна къщичка без постоянен хижар, но напълно оборудвана. След още 1 час ходене по пътеката по протежение на течението на реката се достига и до най-близко разположената до Карлово хижа, хижа Хубавец. Хижата представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 50 места с външни санитарни възли. Сградата е водоснабдена, електрифицирана от ВЕЦ, отоплението е с печки на твърдо гориво. Разполага с туристическа кухня, столова и добре заредена лавка с всичко необходимо за един турист в нея. Предлага и овче кисело мляко, което си заслужава да се пробва. А да не забравяме, че има и бира. Разстоянието до Карлово от тук е около 2 часа, като след водохващането пътеката напуска реката ( по-скоро това, което е останало от нея ) и се движи доста високо над нея. Малко след тръбите на ВЕЦ-а има чешмичка където може да се отпочине на сянка. След нея има пряка, но доста стръмна пътека в ляво, която излиза близо до ВЕЦ-а. Другия по лек вариант е основната пътека. След като се подмине входа за Национален Парк Централен Балкан пътеката се разклонява, но всички пътечки водят към Карлово. Когато се излезе на равното се минава покрай няколко вили с градини и се влиза в града. Ходенето до гарата е доста. Поне 30-на минути из уличките на Карлово.