Маршрут: гр. Сопот - х. Добрила - х. Левски -х. Балкански рози - х. Хубавец - гр. Карлово
http://picasaweb.google.com/monipetkov/StaraPlaninaDobrilaLevski
От горната станция на лифта се тръгва по черен път към хижа Добрила. Пътя е ясен и добре маркиран и няма възможност за объркване. В началото има няколко паралелно движещи се пътеки, които се сливат малко по-късно в черния път. Разтоянието до хижа Добрила е около 30-40 мин спокойно ходене. Денивелацията е лека като се откриват прекрасни гледки към Карловското поле. Когато се достигне новостроящата се хижа Добрила ( строи се повече от 20 години ) се търси стълбова маркировка за лятната пътека към хижа Левски. На него има табелки за х. Левски и гр. Карлово. Маркировката е червена, синя и зелена. Червената е за дублиране на основен маршрут по Е-3, който се използва при лошо време за да се избегне билното преминаване на най-сложния участък от билото на Стара Планина, който е през Купена и Кръстците. Зелената е за х. Плевен, а синята за х. Левски. Пътеката е ясна и добре видима като траверсира по южния склон върховете от старопланинското било. В началото пътеката минава през рядка борова гора след което дърветата оредяват и тяхното място заемат алпийски ливади и растителни съобщества от хвойна. На няколко места се пресичат опороени терени. Възможно е да срещнете домашни животни, крави или коне по пътя си, които обикновено се пазят ревниво от овчарски кучета, които ще ви полаят и ако не се опитате да откраднете някое от поверените им животни ще ви оставят на мира когато се отдалечите на прилично разстояние. Прехвърля се първия страничен на билото рид, след който следва голям завой на ляво следващ гънките на релефа. Завоя приключва с леко изкачване при върха на което има разклон, който води директно за Карлово. Пътеката за х. Левски е от лявата страна, като тя навлиза в гъста борова гора и започва постепенно спускане. Малко след излизането от гората се минава покрай каскадно разположена рекичка където може да се налее вода за пиене и да се направи кратка почивка с прекрасна гледка към долината на Стара река. Следвайки пътеката след около 10-на мин се достига до скалист рид от където се открива ясна гледка. Пътеката обаче е на ляво, преди да се излезе на него. Следва продължителен завой следвайки особеностите на релефа докато се излезе на още един страничен рид, на който се пресича пътеката спускаща се от седловината между вр. Левски и вр. Купена идваща от хижа Амбарица за х. Хубавец. Продължава се траверса без да се губи височина докато се излезе на края на рида и се завива отново на пълно ляво. При завоя пътеката се губи за около 50 м, но после пак става явна. След този завой при ясно време се вижда и самата хижа Левски през доста дълго време от траверса. Следвайки релефа по диагонал се достига до млако странично ридче където отъново следва завой на ляво и леко спускане. След около 50 м трябва да се внимава, защото тук има разклон, при който има маркировъчен стълб с табели. Пътеката направо е за х. Плевен и вр. Ботев ( зелена маркировка ), а за хижа Левски се слиза право надолу (синя и червена маркировка). Има маркировка с колчета разположени през около 100 м едно от друго. Те водят до горския пояс където маркировката е отбелязана по дърветата. Пътеката през гората е приятна, добре маркирана и пресича 3 малки рекички по пътя си. Веднага след последната рекичка ще се покаже и хижа Левски. Прехода през гората е около 30-40 мин. Хижа Левски е масивна триетажна сграда с капацитет 70 места в стаи с по 2, 4 и повече легла. Тя е водоснабдена и електрифицирана (агрегат и ВЕЦ). Има баня, но обикновено чакащите винаги са много. Отоплението е с печки на твърдо гориво. Разполага с туристическа кухня, две помещения за столова и лавка. Едното помещение е за пушачи и е с печка на дърва над която може да се сушат дрехи и другото за непушачи с камина и работещ телевизор със сателитна връзка. Обикновено дървата и за двете помещения се събират от самите туристи. Предлага се чай, кафе, бира, вафли шоколади и евентуално храна, особено ако има предварителна заявка. Цените са повече от нормални като се има предвид, че се качват или с конски товари или на гръб. Нощувката излиза около 8 лв. В хижата е чисто и подредено. Спалните са на втория и третия етаж. Преди да се качат по стълбите туристите трябва да си оставят обувките на определеното за целта място и нагоре се качват боси или по джапанки. По този начин се пази чистота в спалните помещения, които са покрити с мокети и черги. Поради това е препоръчително да се носят джапанки. Пред хижата има голяма поляна от която се открива прекрасен изглед към вр. Купена и Костенурката. Санитарните възли са външни и се намират на около 30 м от хижата по добре оформена с плочки пътечка. Стаите се освобождават в 9.00 ч за да може хижарите да ги подготвят и изчистят за следващите туристи.
Хижата има възлово значение за тази част от Стара планина. От нея може да се стигне до:• водопада Карловското пръскало, висок 26 метра – за 15 мин,• хижа “Балкански рози” – за 1.00 ч,• връх Костенурката – за 1.30 ч,• хижа “Хубавец” – за 2.00 ч,• връх Левски – за 2.30 ч,• връх Ботев – за 4.00 ч,• хижа “Добрила” – за 4.00 ч,• хижа “Рай” – за 4.30 ч,• хижа “Амбарица” – за 5.00 ч,• хижа “Плевен” - 5.00 ч,• хижа “Тъжа” (през връх Ботев) – за 7.30 ч.Пътеките са маркирани.
От хижа Левски петеката за Карлово е прекалено ясна, защото се използва доста често. През цялото време пътеката следи долината на Стара река, като на някой места отстои доста високо от речното корито. Много е живописна, особено през лятото, когато почти през целия път в най-големите жеги се движи в сянката на вековните гори на резерват „Стара река”. По пътеката има разположени над 30-на мостчета направени или от дървени трупи или от бетон. На 1 час от хижа Левски е хижа Балкански рози. На мястото на старата хижа се строи нова, като грубия строеж е завършен. Става за нощувка отделна част от хижата, която е на другия бряг на реката. Малка едноетажна къщичка без постоянен хижар, но напълно оборудвана. След още 1 час ходене по пътеката по протежение на течението на реката се достига и до най-близко разположената до Карлово хижа, хижа Хубавец. Хижата представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 50 места с външни санитарни възли. Сградата е водоснабдена, електрифицирана от ВЕЦ, отоплението е с печки на твърдо гориво. Разполага с туристическа кухня, столова и добре заредена лавка с всичко необходимо за един турист в нея. Предлага и овче кисело мляко, което си заслужава да се пробва. А да не забравяме, че има и бира. Разстоянието до Карлово от тук е около 2 часа, като след водохващането пътеката напуска реката ( по-скоро това, което е останало от нея ) и се движи доста високо над нея. Малко след тръбите на ВЕЦ-а има чешмичка където може да се отпочине на сянка. След нея има пряка, но доста стръмна пътека в ляво, която излиза близо до ВЕЦ-а. Другия по лек вариант е основната пътека. След като се подмине входа за Национален Парк Централен Балкан пътеката се разклонява, но всички пътечки водят към Карлово. Когато се излезе на равното се минава покрай няколко вили с градини и се влиза в града. Ходенето до гарата е доста. Поне 30-на минути из уличките на Карлово.
http://picasaweb.google.com/monipetkov/StaraPlaninaDobrilaLevski
От горната станция на лифта се тръгва по черен път към хижа Добрила. Пътя е ясен и добре маркиран и няма възможност за объркване. В началото има няколко паралелно движещи се пътеки, които се сливат малко по-късно в черния път. Разтоянието до хижа Добрила е около 30-40 мин спокойно ходене. Денивелацията е лека като се откриват прекрасни гледки към Карловското поле. Когато се достигне новостроящата се хижа Добрила ( строи се повече от 20 години ) се търси стълбова маркировка за лятната пътека към хижа Левски. На него има табелки за х. Левски и гр. Карлово. Маркировката е червена, синя и зелена. Червената е за дублиране на основен маршрут по Е-3, който се използва при лошо време за да се избегне билното преминаване на най-сложния участък от билото на Стара Планина, който е през Купена и Кръстците. Зелената е за х. Плевен, а синята за х. Левски. Пътеката е ясна и добре видима като траверсира по южния склон върховете от старопланинското било. В началото пътеката минава през рядка борова гора след което дърветата оредяват и тяхното място заемат алпийски ливади и растителни съобщества от хвойна. На няколко места се пресичат опороени терени. Възможно е да срещнете домашни животни, крави или коне по пътя си, които обикновено се пазят ревниво от овчарски кучета, които ще ви полаят и ако не се опитате да откраднете някое от поверените им животни ще ви оставят на мира когато се отдалечите на прилично разстояние. Прехвърля се първия страничен на билото рид, след който следва голям завой на ляво следващ гънките на релефа. Завоя приключва с леко изкачване при върха на което има разклон, който води директно за Карлово. Пътеката за х. Левски е от лявата страна, като тя навлиза в гъста борова гора и започва постепенно спускане. Малко след излизането от гората се минава покрай каскадно разположена рекичка където може да се налее вода за пиене и да се направи кратка почивка с прекрасна гледка към долината на Стара река. Следвайки пътеката след около 10-на мин се достига до скалист рид от където се открива ясна гледка. Пътеката обаче е на ляво, преди да се излезе на него. Следва продължителен завой следвайки особеностите на релефа докато се излезе на още един страничен рид, на който се пресича пътеката спускаща се от седловината между вр. Левски и вр. Купена идваща от хижа Амбарица за х. Хубавец. Продължава се траверса без да се губи височина докато се излезе на края на рида и се завива отново на пълно ляво. При завоя пътеката се губи за около 50 м, но после пак става явна. След този завой при ясно време се вижда и самата хижа Левски през доста дълго време от траверса. Следвайки релефа по диагонал се достига до млако странично ридче където отъново следва завой на ляво и леко спускане. След около 50 м трябва да се внимава, защото тук има разклон, при който има маркировъчен стълб с табели. Пътеката направо е за х. Плевен и вр. Ботев ( зелена маркировка ), а за хижа Левски се слиза право надолу (синя и червена маркировка). Има маркировка с колчета разположени през около 100 м едно от друго. Те водят до горския пояс където маркировката е отбелязана по дърветата. Пътеката през гората е приятна, добре маркирана и пресича 3 малки рекички по пътя си. Веднага след последната рекичка ще се покаже и хижа Левски. Прехода през гората е около 30-40 мин. Хижа Левски е масивна триетажна сграда с капацитет 70 места в стаи с по 2, 4 и повече легла. Тя е водоснабдена и електрифицирана (агрегат и ВЕЦ). Има баня, но обикновено чакащите винаги са много. Отоплението е с печки на твърдо гориво. Разполага с туристическа кухня, две помещения за столова и лавка. Едното помещение е за пушачи и е с печка на дърва над която може да се сушат дрехи и другото за непушачи с камина и работещ телевизор със сателитна връзка. Обикновено дървата и за двете помещения се събират от самите туристи. Предлага се чай, кафе, бира, вафли шоколади и евентуално храна, особено ако има предварителна заявка. Цените са повече от нормални като се има предвид, че се качват или с конски товари или на гръб. Нощувката излиза около 8 лв. В хижата е чисто и подредено. Спалните са на втория и третия етаж. Преди да се качат по стълбите туристите трябва да си оставят обувките на определеното за целта място и нагоре се качват боси или по джапанки. По този начин се пази чистота в спалните помещения, които са покрити с мокети и черги. Поради това е препоръчително да се носят джапанки. Пред хижата има голяма поляна от която се открива прекрасен изглед към вр. Купена и Костенурката. Санитарните възли са външни и се намират на около 30 м от хижата по добре оформена с плочки пътечка. Стаите се освобождават в 9.00 ч за да може хижарите да ги подготвят и изчистят за следващите туристи.Хижата има възлово значение за тази част от Стара планина. От нея може да се стигне до:• водопада Карловското пръскало, висок 26 метра – за 15 мин,• хижа “Балкански рози” – за 1.00 ч,• връх Костенурката – за 1.30 ч,• хижа “Хубавец” – за 2.00 ч,• връх Левски – за 2.30 ч,• връх Ботев – за 4.00 ч,• хижа “Добрила” – за 4.00 ч,• хижа “Рай” – за 4.30 ч,• хижа “Амбарица” – за 5.00 ч,• хижа “Плевен” - 5.00 ч,• хижа “Тъжа” (през връх Ботев) – за 7.30 ч.Пътеките са маркирани.
От хижа Левски петеката за Карлово е прекалено ясна, защото се използва доста често. През цялото време пътеката следи долината на Стара река, като на някой места отстои доста високо от речното корито. Много е живописна, особено през лятото, когато почти през целия път в най-големите жеги се движи в сянката на вековните гори на резерват „Стара река”. По пътеката има разположени над 30-на мостчета направени или от дървени трупи или от бетон. На 1 час от хижа Левски е хижа Балкански рози. На мястото на старата хижа се строи нова, като грубия строеж е завършен. Става за нощувка отделна част от хижата, която е на другия бряг на реката. Малка едноетажна къщичка без постоянен хижар, но напълно оборудвана. След още 1 час ходене по пътеката по протежение на течението на реката се достига и до най-близко разположената до Карлово хижа, хижа Хубавец. Хижата представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 50 места с външни санитарни възли. Сградата е водоснабдена, електрифицирана от ВЕЦ, отоплението е с печки на твърдо гориво. Разполага с туристическа кухня, столова и добре заредена лавка с всичко необходимо за един турист в нея. Предлага и овче кисело мляко, което си заслужава да се пробва. А да не забравяме, че има и бира. Разстоянието до Карлово от тук е около 2 часа, като след водохващането пътеката напуска реката ( по-скоро това, което е останало от нея ) и се движи доста високо над нея. Малко след тръбите на ВЕЦ-а има чешмичка където може да се отпочине на сянка. След нея има пряка, но доста стръмна пътека в ляво, която излиза близо до ВЕЦ-а. Другия по лек вариант е основната пътека. След като се подмине входа за Национален Парк Централен Балкан пътеката се разклонява, но всички пътечки водят към Карлово. Когато се излезе на равното се минава покрай няколко вили с градини и се влиза в града. Ходенето до гарата е доста. Поне 30-на минути из уличките на Карлово.
Няма коментари:
Публикуване на коментар