Доста бяхме чували за заслон Орловец, но никога не го бяхме виждали и досега не сме имали път натам. Винаги се е падал малко встрани от основните ни маршрути и понеже не ходиме да катериме не ни се е налагало да преспиваме там. Този път умишлено си го поставихме за цел и тръгнахме натам. Пътуването е от София до ЦПШ Мальовица и с кола и е най-удобния вариант, който може да изберем. Пътуването е има-няма час и половина спокойно каране след, което си намираме свободно място за паркиране пред планинската школа. Разстоянието от ЦПШ-то до хижа Мальовица е около 40 мин, като се ходи по добре оформена и широка пътека почти през цялото време през борова гора. Хижа Мальовица е култово за алпинисти и планинари място и представлява комплекс от две сгради. Старата сграда е масивна двуетажна с капацитет 34 места в две стаи на пружинени нари и външни санитарни възли. Леко се ремонтира в момента. Новата хижа е масивна двуетажна сграда с капацитет 77 места в стаи с по 2, 4, 5 и повече легла, с етажни санитарни възли и бани. Имам подозрения, че вече и в стаите има собствен санитарен възел, но не можахме да проверихме поради цената от 15 лв за нощувка, която на този етап ни отказва. Хижата е водоснабдена и електрифицирана. Има ресторант и кафе – бар. Вярно, че бирата е 2.50, но добре, че все пак я има. На връщане я уважихме както си трябваше.
Едва ли има по добре маркирана пътека от тази до втора тераса. Там при големия камък с многото паметници на загинали алпинисти и планинари е разклона за заслона от лявата страна на циркуса в посока изток. От хижата до тук е около 40 мин. спокойно ходене. Пътеката прави диагонали и постепенно се изкачва по склона. Маркировката е синя и се следи добре, а пътеката е често използвана и се вижда много добре. От втора тераса до заслона е също около 40 мин без да се бърза.
Новия заслон БАК е построен до основите на стария изгорял преди години заслон Орловец. Ако не бяхме дошли до тук нямаше и да разберем, че е изгорял. Новия заслон е построен наскоро от Милчо Ладов и може да събере около 10-на човека. Може и 20, но с голям зор. Спането е на дървени нари и е желателно да си носиш шалте и спален чувал.
Природата е наистина много красива и има къде да се пообиколи. Качихме се до вр. Орловец след, което времето ни се разсърди и като започна да вали, та цяла събота. На следващия ден решихме на прибиране да отскочим до заслон Страшното езеро. Пътеката минава през седловината между върховете Ловница и Камилата. След като прехвърлихме седловината се наложи да минем и през една снежна преспа, чийто преминаване не беше от най-приятните изживявания. Разстоянието до заслона Страшното го взехме за около 2 часа без да бързаме. Маркировката до пътеката от х. Мальовица за Страшното не бих казал, че е от най-добрите, но поне посоката е ясна.
Видяхме заслона, поснимахме се и хайде към бирата на хижа Мальовица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар