http://picasaweb.google.com/monipetkov/StaraPlaninaHLevskiVrBotev2376M#
Така се получи, че в рамките на един месец успях да кача най-високите върхове на Рила, Пирин и Стара Планина. Това последното беше свързано с най-много ходене.Прехода беше планиран за 3 дни с две нощувки. В петък се придвижихме с доста голямо обикаляне до Карлово, защото подбалканската линия не работеше. Жегата беше неописуема, а ние усещахме обедните и стойности. Направо ни се взе здравето докато стигнем до баража на Стара река. От там до хижа Левски пътеката е изключително красива. Минава почти през цялото време близо до реката и дори и през най-топлите летни дни като този е прохладно и сенчесто през почти цялото време на прехода. Въобще не си давахме зор и след безброй почивки чак привечер се добрахме на Левски. Много е приятно когато времето е хубаво и не бързаш за никъде да се подмотваш докато достигнеш крайната си цел. На следващия ден с малки раници се качихме до вр. Ботев ( 2376 м ) по лятната пътека през заслона Ботев. Заслона е много добре поддържан и има 25 места. Готвят храна и предлагат топли напитки. Изкачването от заслона до върха е досадно и монотонно, но за около час сме на върха. На върха си е цял комплекс с две многоетажни сгради и старата метеорологична станция.
Хапнахме и хайде обратно по същия път. Пътеката е много добре маркирана и ясно различима. От слизането най-мразя слизането, а още повече мразя голямото слизане. Добрахме се някак си до Левски, хапнахме на бързо, пихме по бира и хайде надолу. На х. Хубавец вече ни очакваха останалите от групата и програмата нататък беше ясна. На следващия ден тръгвайки си имахме няколко часова почивка с къпане в реката. Доста е студена реката дори и през август. И както гениално казва някой – от студената вода най-мразя студената вода, а още повече студената вода.
