Да е лошо времето, колко може да е лошо
http://picasaweb.google.com/monipetkov/PirinVihren2914KazaniteHVihren#
Можеш ли да отидеш до Пирин и да не се качиш на някой връх. Като се замислих последния път когато бях на Вихрен беше през далечната 1997. Не че не съм ходил никъде от тогава, ама все маршрутите ни бяха други и минавахме покрай най-високия връх на Пирин. Този път умишлено си го поставихме за цел. Времето вече втора седмица беше неустойчиво и предупреждаваха от ПСС, че условията за туризъм не са благоприятни. Да ама шило в торба не седи. Да е лошо времето, колко може да е лошо. Запалихме колата по тъмна доба, преди зазоряване и от Добринище, където ни беше базата, та чак до паркинга на хижа Вихрен. И тъкмо за късмет, заехме последното свободно място на паркинга. Плюхме си на подметките и за 2 часа и 45 минути бяхме на върха. Независимо от прогнозата за лоши атмосферни условия имаше доста хора по маршрута. Или никой не следи прогнозата или на всички им се ходи повече от колкото разума повелява. Плановете ни за деня бяха да пробваме да се качим до върха и в зависимост от времето да преценим дали има възможност за преход до „кончето”. За сега, въпреки мъгливото и тук таме ръмящо време ставаше за ходене. Слязохме в посока към премката. Никога не бях слизал по този маршрут. Трябва да се внимава много, особено ако е мокро. Пътеката следва естествена цепка по склона и е доволно вълнуваща.
За съжаление прехода ни към „кончето” приключи на около 15 минути от въжето преди самия ръб на кончето. Някъде започнаха да се чуват гръмотевици и доста притъмня. За най-голямо съжаление на Цецо, който не беше ходил никога там, трябваше да вземем болезненото решение да се върнем. После естествено кокато си пиехме бирата на капанчето до завоя при хижа Бъндерица се радвахме, че сме взели точно това решение. Някой път е гадно да се върнеш малко преди да си стигнал до целта, но това е живота. Пак ще отидем, се заканихме на втората бира. Слизането от премката го направихме по друг път, през заслон „казаните”. Не бях минавал от там и ми беше интересно. Заслона става за нощувка единствено ако много си закъсал и имаш поне шалте и чувал. Постройката предствлява 3 на 3 метра без никакво оборудване, нар или каквото и да е друго. Циркуса на казаните си го бива, много е величествен. А северната стена на Вихрен изглежда огромна и непревземаема. Много хубав преход се получи, въпреки че ни валя малко дъжд, около 30-на минути преди да стигнем до Бъндерица. Истинският порой започна 5 минути след като си бяхме поръчали бирата с пържени картофки.
За този уикенд толкова. Следва Ботев след две седмици.
http://picasaweb.google.com/monipetkov/PirinVihren2914KazaniteHVihren#
Можеш ли да отидеш до Пирин и да не се качиш на някой връх. Като се замислих последния път когато бях на Вихрен беше през далечната 1997. Не че не съм ходил никъде от тогава, ама все маршрутите ни бяха други и минавахме покрай най-високия връх на Пирин. Този път умишлено си го поставихме за цел. Времето вече втора седмица беше неустойчиво и предупреждаваха от ПСС, че условията за туризъм не са благоприятни. Да ама шило в торба не седи. Да е лошо времето, колко може да е лошо. Запалихме колата по тъмна доба, преди зазоряване и от Добринище, където ни беше базата, та чак до паркинга на хижа Вихрен. И тъкмо за късмет, заехме последното свободно място на паркинга. Плюхме си на подметките и за 2 часа и 45 минути бяхме на върха. Независимо от прогнозата за лоши атмосферни условия имаше доста хора по маршрута. Или никой не следи прогнозата или на всички им се ходи повече от колкото разума повелява. Плановете ни за деня бяха да пробваме да се качим до върха и в зависимост от времето да преценим дали има възможност за преход до „кончето”. За сега, въпреки мъгливото и тук таме ръмящо време ставаше за ходене. Слязохме в посока към премката. Никога не бях слизал по този маршрут. Трябва да се внимава много, особено ако е мокро. Пътеката следва естествена цепка по склона и е доволно вълнуваща.
За съжаление прехода ни към „кончето” приключи на около 15 минути от въжето преди самия ръб на кончето. Някъде започнаха да се чуват гръмотевици и доста притъмня. За най-голямо съжаление на Цецо, който не беше ходил никога там, трябваше да вземем болезненото решение да се върнем. После естествено кокато си пиехме бирата на капанчето до завоя при хижа Бъндерица се радвахме, че сме взели точно това решение. Някой път е гадно да се върнеш малко преди да си стигнал до целта, но това е живота. Пак ще отидем, се заканихме на втората бира. Слизането от премката го направихме по друг път, през заслон „казаните”. Не бях минавал от там и ми беше интересно. Заслона става за нощувка единствено ако много си закъсал и имаш поне шалте и чувал. Постройката предствлява 3 на 3 метра без никакво оборудване, нар или каквото и да е друго. Циркуса на казаните си го бива, много е величествен. А северната стена на Вихрен изглежда огромна и непревземаема. Много хубав преход се получи, въпреки че ни валя малко дъжд, около 30-на минути преди да стигнем до Бъндерица. Истинският порой започна 5 минути след като си бяхме поръчали бирата с пържени картофки.За този уикенд толкова. Следва Ботев след две седмици.
Няма коментари:
Публикуване на коментар